·
Mary
Скритото лице на вината
Вдъхновено от книгите: Романът „Медуза“ от Роузи Хюлет
📖Съвременният прочит на Роузи Хюлет на древногръцкия мит за страховитата Медуза представя вътрешния свят на една измъчена душа. Романът проследява поредица от преживявания, които разкриват както причините за разрушителния гняв на горгоната, така и уязвимостта и самотата й. От многопластовия психологически разказ с особен интерес проследих представянето на темата за вината.
Вината като търсене на отговор:
🔮за обратите на съдбата,
🍀за липсата на шанс,
👨👩👧за дистанцирането и сближаването с най-близките.
✔️Вина, която е заложена от най-ранното детство през акта на отхвърлянето и липсата на обяснение.
✔️Вина, която е единственият начин да останеш свързан с онези, за които бленуваш и които остават далечни.
✔️Вина, която се задейства дори в жестока ситуация на залоупотреба, защото е добре възпитания заместител на недоволството.
„Вината ме поглъщаше. Усещах я как непрестанно се върти в ямата в стомаха ми. Изпитвах вина за всичко...Умът ми стана най-злия ми враг, който преиграваше срещата ни отново и отново в търсене на всяка малка подробност, която можеше да се намери, за да захрани вината ми, като човъркане в рана, която просто не можеше да оставиш да заздравее...
...Затова направих това, което правят всички страхливци и зарових вината си дълбоко, зарових я с цялата пренебрегвана скръб, която бях оставила да гноясва в мен....
...Тази вина е нещо, с което се научих да живея заедно с другите ми грозни белези“.
(Хюлет, Роузи. 2026. Медуза)
☝️Дори в потискането на вината е доловимо самообвинение, оформено от ценността за смелост, която е обратното на това, „което правят всички страхливци“.
🔎В случая, механизмът за всепоглъщащото влияние на вината е захранен от ранното дистанциране на най-близките. Когато отсъства ориентир, според който да измерваш поведението си, не е трудно да насочиш стрелите на съмнението към себе си и там да търсиш причината за неудовлетворението си. С други думи: „Вината е моя, за това, което съм и което ми се случва“.
👉Да си жертва и да си виновен от перспективата на фактите е нищо повече от несправедливо изкривяване на случилото се.👆От гледна точка на справянето с травмиращо събитие обаче, е просто начин да задействаш познати механизми, докато търсиш обяснение или се опитваш да се обработиш болката.
🔎Извън романа функциите на вината са разнолики и отразяват както ситуациите, които я задействат, така и личността, която им реагира.
Позитивите
Положителната перспектива на вината може да се търси по линия на социализирането във връзка със съобразяването с определени правила и норми, както и с оценяването и преразглеждането на ролите в социалното взаимодействие.
Положителната страна на вината се свързва с осъзнаването на отговорността за поведението и границата на взаимодействието – дотук съм аз, оттам си ти.
Динамиката
🔌Динамиката на включването на вината в ценностния ориентир на личността зависи от най-близкото обкръжение и от начините за възпитание на модели за справяне с предизвикателствата на средата.
😶Често безсилието на възпитаващите да овладеят импулсите на формиращата се личност може да я обремени с тонове вина за непохватността й, за несъобразителността й, за недосетливостта й и т.н. в различни социални ситуации. По този начин много послания, целящи възпитание на послушание, могат да се превърнат в мощни механизми за манипулация, а впоследствие на самоманипулация през нишките на вината. Така, вместо разговор за причините и последствията от неприемливо поведение разговорът се измества към личността. 🛣️И ако например, едно дете, което е втурне да пресича без да се огледа, чуе впоследствие послание като: „Добрите деца не правят така“, вместо „Винаги се оглеждай преди да пресечеш“, може да почувства, че е направило нещо нередно през призмата на: „Аз не съм добър“, вместо на: „Не е добре да не се оглеждам, когато пресичам“.
🫗Във формирането на усещане как „не си добър“ главна роля заема вменената вина, приложена в процеса на възпитание на послушание и овладяване на импулсивната спонтанност. Един от вариантите за компенсиране на този тип приета вина впоследствие може да се търси в изкривено възприетата отговорност.
🙅Прекомерното поемане на отговорност за чувствата на друг е сред особено зловредни механизми за манипулация на взаимодействието с помощта на вменената вина. „Не си добър човек, ако ме оставиш точно сега“, „Ти си отговорен, че не съм добре.“, „Ако не се държиш добре (както искам), ще рухна“ и т.н. За да хванат корени в съзнанието на обвинения подобни думи, психиката следва преди това да е била добре наторена с вина, да е обработена с ценности, които не допускат свободно изразяване на несъгласие или негодувание.
🔈Защото в крайна сметка вината е пречупено негодувание.
✔️Негодувание, което ако се обработва единствено и продължително през механизмите на отрицание и потискане, може да намери израз в крайна форма като поразяващото опустошително вкаменяване на горгоната Медуза, за което ни предупреждава съвременния прочит на древногръцкия мит на авторката Роузи Хюлет.
✔️Негодувание, което обаче, ако бъде адресирано навреме, не е изключено да да намери варианти за по-адаптивно изразяване.
📖Романът „Медуза“ от Роузи Хюлет е преведен и издаден през 2026 от издателство Noble Star Books.
👉Ако и вие изпитвате вина, дори за събития, които не зависят от вас и търсите подкрепа в осъзнаването на причините и изграждането на нови начини за справяне - обадете се или запазете час за консултация с мен – психолог Мариета Иванова.
📖Съвременният прочит на Роузи Хюлет на древногръцкия мит за страховитата Медуза представя вътрешния свят на една измъчена душа. Романът проследява поредица от преживявания, които разкриват както причините за разрушителния гняв на горгоната, така и уязвимостта и самотата й. От многопластовия психологически разказ с особен интерес проследих представянето на темата за вината.
Вината като търсене на отговор:
🔮за обратите на съдбата,
🍀за липсата на шанс,
👨👩👧за дистанцирането и сближаването с най-близките.
✔️Вина, която е заложена от най-ранното детство през акта на отхвърлянето и липсата на обяснение.
✔️Вина, която е единственият начин да останеш свързан с онези, за които бленуваш и които остават далечни.
✔️Вина, която се задейства дори в жестока ситуация на залоупотреба, защото е добре възпитания заместител на недоволството.
„Вината ме поглъщаше. Усещах я как непрестанно се върти в ямата в стомаха ми. Изпитвах вина за всичко...Умът ми стана най-злия ми враг, който преиграваше срещата ни отново и отново в търсене на всяка малка подробност, която можеше да се намери, за да захрани вината ми, като човъркане в рана, която просто не можеше да оставиш да заздравее...
...Затова направих това, което правят всички страхливци и зарових вината си дълбоко, зарових я с цялата пренебрегвана скръб, която бях оставила да гноясва в мен....
...Тази вина е нещо, с което се научих да живея заедно с другите ми грозни белези“.
(Хюлет, Роузи. 2026. Медуза)
☝️Дори в потискането на вината е доловимо самообвинение, оформено от ценността за смелост, която е обратното на това, „което правят всички страхливци“.
🔎В случая, механизмът за всепоглъщащото влияние на вината е захранен от ранното дистанциране на най-близките. Когато отсъства ориентир, според който да измерваш поведението си, не е трудно да насочиш стрелите на съмнението към себе си и там да търсиш причината за неудовлетворението си. С други думи: „Вината е моя, за това, което съм и което ми се случва“.
👉Да си жертва и да си виновен от перспективата на фактите е нищо повече от несправедливо изкривяване на случилото се.👆От гледна точка на справянето с травмиращо събитие обаче, е просто начин да задействаш познати механизми, докато търсиш обяснение или се опитваш да се обработиш болката.
🔎Извън романа функциите на вината са разнолики и отразяват както ситуациите, които я задействат, така и личността, която им реагира.
Позитивите
Положителната перспектива на вината може да се търси по линия на социализирането във връзка със съобразяването с определени правила и норми, както и с оценяването и преразглеждането на ролите в социалното взаимодействие.
Положителната страна на вината се свързва с осъзнаването на отговорността за поведението и границата на взаимодействието – дотук съм аз, оттам си ти.
Динамиката
🔌Динамиката на включването на вината в ценностния ориентир на личността зависи от най-близкото обкръжение и от начините за възпитание на модели за справяне с предизвикателствата на средата.
😶Често безсилието на възпитаващите да овладеят импулсите на формиращата се личност може да я обремени с тонове вина за непохватността й, за несъобразителността й, за недосетливостта й и т.н. в различни социални ситуации. По този начин много послания, целящи възпитание на послушание, могат да се превърнат в мощни механизми за манипулация, а впоследствие на самоманипулация през нишките на вината. Така, вместо разговор за причините и последствията от неприемливо поведение разговорът се измества към личността. 🛣️И ако например, едно дете, което е втурне да пресича без да се огледа, чуе впоследствие послание като: „Добрите деца не правят така“, вместо „Винаги се оглеждай преди да пресечеш“, може да почувства, че е направило нещо нередно през призмата на: „Аз не съм добър“, вместо на: „Не е добре да не се оглеждам, когато пресичам“.
🫗Във формирането на усещане как „не си добър“ главна роля заема вменената вина, приложена в процеса на възпитание на послушание и овладяване на импулсивната спонтанност. Един от вариантите за компенсиране на този тип приета вина впоследствие може да се търси в изкривено възприетата отговорност.
🙅Прекомерното поемане на отговорност за чувствата на друг е сред особено зловредни механизми за манипулация на взаимодействието с помощта на вменената вина. „Не си добър човек, ако ме оставиш точно сега“, „Ти си отговорен, че не съм добре.“, „Ако не се държиш добре (както искам), ще рухна“ и т.н. За да хванат корени в съзнанието на обвинения подобни думи, психиката следва преди това да е била добре наторена с вина, да е обработена с ценности, които не допускат свободно изразяване на несъгласие или негодувание.
🔈Защото в крайна сметка вината е пречупено негодувание.
✔️Негодувание, което ако се обработва единствено и продължително през механизмите на отрицание и потискане, може да намери израз в крайна форма като поразяващото опустошително вкаменяване на горгоната Медуза, за което ни предупреждава съвременния прочит на древногръцкия мит на авторката Роузи Хюлет.
✔️Негодувание, което обаче, ако бъде адресирано навреме, не е изключено да да намери варианти за по-адаптивно изразяване.
📖Романът „Медуза“ от Роузи Хюлет е преведен и издаден през 2026 от издателство Noble Star Books.
👉Ако и вие изпитвате вина, дори за събития, които не зависят от вас и търсите подкрепа в осъзнаването на причините и изграждането на нови начини за справяне - обадете се или запазете час за консултация с мен – психолог Мариета Иванова.
Споделете:
Facebook