·
Mary
Тревожност
🐈⬛Контрол, промяна, котка. За това се сещам непосредствено след като чуя думата „тревожност“. Но защо пък точно котка? Много просто – котката ни, подобно на много други, е силно любопитна. Проучва, чуди се, оглежда.
🚪Стои до входната врата и чака, да се промъкне и да побегне. Случвало й се е да успее, но още преди да и се скарам сепнато, тя вече е направила тегел до асансьора и се върнала обратно. Едва посмяла да направи малко стъпчици навън, бързо се за втурнала на сигурно. Прибрана, дни наред впоследствие я наблюдавам как само гледа към входната врата и отново чака. При всяко ново отваряне обаче, бърза да се завърти и скрие по-навътре. Сякаш, загубила за миг контрол в момента на промяната и дръзкото промъкване навън, тя след това избира да остане в очакване, но в рамката на безопасното. Неосмелила се докрай, да последва любопитството си с доверие в инстинктите си и да изследва територия отвъд.
🔎Напомня ми за хората, които в очакване на неизбежната промяна, остават закотвени към утвърдени с времето навици и стари поведения. Придържат се към упражняването на начини за справяне, които им подсигуряват усещането за управление - на ситуации, умения, и преживявания. Контрол, който в съвременните условия на непрекъснати промени, обикновено се оказва илюзорен. И много бързо с осъзнаването на илюзорността на контролирането на голяма част от обстоятелствата за обмислящия ситуациите през различни ъгли съвременен човек настъпва и тревожността.
🙋Тревожността, която понякога звучи като: „Какво мога да направя, като вече знам, че...“, „Достатъчно добър ли съм?“, „Какво ще се случи, ако...“, „Ще успея ли?“, „Бива ли ме още?“, „Има ли смисъл да опитвам? “ и т.н.
⛰️И докато в миналото тревогите на личността са били насочени предимно към преодоляване на физически заплахи от външната среда, то в наши дни усилията за справяне са свързани със съхранение и развитие на вътрешното пространство – на емоционалното и психично измерения. Така, както отбелязва Роло Мей в „Смисълът на тревожността“, в наши дни преживяването за заплаха остава почти без промяна в сравнение с това от древни времена, но се трансформира по линия на формата и на източника.
🫶В този смисъл - заплахите за личността вече не са толкова физически и свързани с външните условия и обстоятелства, а са по-скоро психични и свързани с механизмите за социализация и съответно - начините за формиране и поддържане на собствената самооценка, за изграждане на мрежа за подкрепа, за утвърждаване в условия на конкуренция и т.н.
💎Задачите пред личността днес са по-скоро са насочени към опознаване и обогатяване на ресурсите са справяне в междуличностните контакти. Част от начините се основават на изграждане на доверие, открито свързване и заявяване на потребности в отношенията с другите и т.н. Така, ако успеем да се доверим на максимата, че там където е проблемът, се крие и решението, дори и да живеем в интересни времена, ще сме способни да разпознаем надеждата за справяне. Затова и не случайно китайският йероглиф за криза е измислен да е от две съставни части – един, изобразяващ смисъла на „криза“, и един със значение за „повратна точка“ и „възможност“.
🧍И ако тревожността е моментът на застиване в режима на оцеляване след активиране на системата за справяне „бий се или бягай“, то стъпките за преодоляването й минават през осъзнаване на моделите за прекалено преосмисляне, за вторачване в детайлите, за разгръщане на множество сценарии, за генерализиране на обстоятелствата в негативен смисъл и т.н., или накратко казано - през отпускането на контрола.
✔️ Какви може да са вашите причини да премисляте нещата от всевъзможни ъгли по стотици пъти преди да предприемете конкретна стъпка?
✔️ Какво ви държи на резервната скамейка, когато сте усъвършенствали умения за нападател и дори за ментор?
✔️ Какво ви спира да последвате мечтите си и се задоволявате с удовлетворяването на чужди желания?
❤️ Заповядвайте да поговорим за това, което ви вълнува и стъпка по стъпка да преработим тревогите, които ви блокират.
🤝Запишете час за среща с мен - психолог Мариета Иванова.
https://sporedmary.bg/appointments
📢Научи още: Как помага психологическото консултиране?
🚪Стои до входната врата и чака, да се промъкне и да побегне. Случвало й се е да успее, но още преди да и се скарам сепнато, тя вече е направила тегел до асансьора и се върнала обратно. Едва посмяла да направи малко стъпчици навън, бързо се за втурнала на сигурно. Прибрана, дни наред впоследствие я наблюдавам как само гледа към входната врата и отново чака. При всяко ново отваряне обаче, бърза да се завърти и скрие по-навътре. Сякаш, загубила за миг контрол в момента на промяната и дръзкото промъкване навън, тя след това избира да остане в очакване, но в рамката на безопасното. Неосмелила се докрай, да последва любопитството си с доверие в инстинктите си и да изследва територия отвъд.
🔎Напомня ми за хората, които в очакване на неизбежната промяна, остават закотвени към утвърдени с времето навици и стари поведения. Придържат се към упражняването на начини за справяне, които им подсигуряват усещането за управление - на ситуации, умения, и преживявания. Контрол, който в съвременните условия на непрекъснати промени, обикновено се оказва илюзорен. И много бързо с осъзнаването на илюзорността на контролирането на голяма част от обстоятелствата за обмислящия ситуациите през различни ъгли съвременен човек настъпва и тревожността.
🙋Тревожността, която понякога звучи като: „Какво мога да направя, като вече знам, че...“, „Достатъчно добър ли съм?“, „Какво ще се случи, ако...“, „Ще успея ли?“, „Бива ли ме още?“, „Има ли смисъл да опитвам? “ и т.н.
⛰️И докато в миналото тревогите на личността са били насочени предимно към преодоляване на физически заплахи от външната среда, то в наши дни усилията за справяне са свързани със съхранение и развитие на вътрешното пространство – на емоционалното и психично измерения. Така, както отбелязва Роло Мей в „Смисълът на тревожността“, в наши дни преживяването за заплаха остава почти без промяна в сравнение с това от древни времена, но се трансформира по линия на формата и на източника.
🫶В този смисъл - заплахите за личността вече не са толкова физически и свързани с външните условия и обстоятелства, а са по-скоро психични и свързани с механизмите за социализация и съответно - начините за формиране и поддържане на собствената самооценка, за изграждане на мрежа за подкрепа, за утвърждаване в условия на конкуренция и т.н.
💎Задачите пред личността днес са по-скоро са насочени към опознаване и обогатяване на ресурсите са справяне в междуличностните контакти. Част от начините се основават на изграждане на доверие, открито свързване и заявяване на потребности в отношенията с другите и т.н. Така, ако успеем да се доверим на максимата, че там където е проблемът, се крие и решението, дори и да живеем в интересни времена, ще сме способни да разпознаем надеждата за справяне. Затова и не случайно китайският йероглиф за криза е измислен да е от две съставни части – един, изобразяващ смисъла на „криза“, и един със значение за „повратна точка“ и „възможност“.
🧍И ако тревожността е моментът на застиване в режима на оцеляване след активиране на системата за справяне „бий се или бягай“, то стъпките за преодоляването й минават през осъзнаване на моделите за прекалено преосмисляне, за вторачване в детайлите, за разгръщане на множество сценарии, за генерализиране на обстоятелствата в негативен смисъл и т.н., или накратко казано - през отпускането на контрола.
✔️ Какви може да са вашите причини да премисляте нещата от всевъзможни ъгли по стотици пъти преди да предприемете конкретна стъпка?
✔️ Какво ви държи на резервната скамейка, когато сте усъвършенствали умения за нападател и дори за ментор?
✔️ Какво ви спира да последвате мечтите си и се задоволявате с удовлетворяването на чужди желания?
❤️ Заповядвайте да поговорим за това, което ви вълнува и стъпка по стъпка да преработим тревогите, които ви блокират.
🤝Запишете час за среща с мен - психолог Мариета Иванова.
https://sporedmary.bg/appointments
📢Научи още: Как помага психологическото консултиране?